Саймън Тейлър: Неспокойният живот на един робовладелец
Два дни преди Коледа през 1739 година в оживения пристанищен град Кингстън, Ямайка, се ражда Саймън Тейлър. Баща му е сполучлив търговец, който емигрирал в колонията от Шотландия, а майка му е щерка на един от най-проспериращите британски заселници на острова. Тейлър явно е роден в положително семейство и в сърцето на търговията на най-богатата част на английската империя през 18 век. Това благосъстояние се основава на захар. Докато Тейлър е кръщаван в англиканската черква покрай оживения кей на Кингстън, зад разширяващия се мини-мегаполис се простират буйни зелени полета от захарна тръстика.
Опасният физически труд при обработката се прави от плебеи, импортирани в Ямайка посредством търговияta с плебеи от Западна Африка. Много системи на насилствен труд са съществували преди и по-късно, само че търговията с роби през Атлантическия океан е особено жестока и смъртоносна. Между 16 и 19 век минимум 12,5 милиона пленени африканци са наложително качени на търговски кораби и ориентирани към Новия свят, където се трудят за изгода на новите американци. Почти една четвърт от тях потеглят на кораби, ориентирани към английските захарни острови в Карибите, където Ямайка е съществена дестинация.
Това е колониалният свят, в който е роден Саймън Тейлър. Когато е млад, той получава британско обучение в колежа Итън и се завръща в родната си Ямайка, откакто наследява благосъстоянието на неотдавна умрелия си татко. 20-те си години прекарва в капитализиране на наследството му и предприемане на финансови опасности, с които влага съществено в ямайска захар. Скоро той има три плантации: обширни имения с тръстикови полета, покриващи стотици декари, и всяка със безценен набор от здания за индустриализирания развой на варене и пречистване на необработен тръстиков сок в захар за експорт.
Тейлър се трансформира в един от най-големите робовладелци на Карибите. В последна сметка неговите парцели имат обща работна мощ от над 2000 плебеи – мъже, дами и деца – и всеки от тях е персонално „ владеене “ на Тейлър. Животът им се характеризира с труд, оскъдност и беднотия, само че употребата им прави на Тейлър цяло положение.
За да сложим тази сума в подтекст – когато Джейн Остин желае да сътвори неизмеримо богат персонаж за своя разказ „ Гордост и предубеждения “ от 1813 година, тя създава господин Дарси и му дава доход от 10 000 английски лири годишно. Тейлър, който умря през същата година, когато е оповестен романът на Остин, получава годишен приход (от личните си роби), който може да направи даже положението на господин Дарси да наподобява мъничко.
Не единствено плантаторите като Тейлър печелят пари от колониалната захар и иго, само че и английските търговци, които транспортират ямайска захар през Атлантическия океан за продажба в Европа или тези, които доставят колонистите с плебеи. Британската хазна също печели пари от този бизнес посредством вносни мита върху захарта. Всички заети в корабоплаването и продажбата на захар се възползват от бизнеса, както и военноморските сили, които зависят от уменията на моряците, подготвени на дългите захарни плавания.
Саймън Тейлър
Заможните ямайски робовладелци стават кралетe на империята през междинните десетилетия на 18 век. Тейлър е изтъкнат член на тази изгряваща група от новозаможни предприемачи, чието благосъстояние, направено на Карибите, ги изтласква в по-горните редици на дворянството във Англия. Много от най-богатите от тези хора оставят своите карибски парцели в ръцете на локални мениджъри, с цел да могат да се отдръпват във Англия, където купуват селски парцели, стават членове на Народното събрание, а един от тях – Уилям Бекфорд – даже става лорд-кмет на Лондон.
Въпреки благосъстоянието си, Тейлър избира да остане в Ямайка, като живее живот на колониален ерген. Сексуалната употреба на цветнокожи дами от бели мъже е необятно публикувана и е известно, че Тейлър има най-малко две дълготрайни връзки със свободни дами. Вероятно има няколко противозаконни деца от смесена раса, само че те, несъмнено, няма да бъдат основните наследници на благосъстоянието му. Вместо това бялото семейство на по-малкия му брат се възползва най-вече от парите, генерирани от ямайските плантации на Тейлър, и живее в охолно благосъстояние в дома си в Англия.
Така Тейлър желае да стоят нещата. Той написа, с цел да каже на брат си, че ще „ работи интензивно и през нощта, и денем “, с цел да успее в бизнеса си и претърпява това, което самичък назовава „ години на чистилището “ през 30-те си години – време на безпокойствие, защото взема назаем огромни суми и се бори за годишна продукция и против въздействието на войната и заговорите на ямайските плебеи. Той е подготвен да поеме тези опасности, с цел да обезпечи елитния статус на фамилията си и в очакване, че с времето нещата ще станат по-лесни.
В последна сметка Тейлър заплаща на кредиторите си и вижда, че персоналните му приходи се покачват, но в същото време с това вижда и по какъв начин английските хуманитаристи подхващат политическа офанзива против робовладелците на империята. За хора като депутата Уилям Уилбърфорс колониалните робовладелци не са лоялни и потребни английски бизнесмени, а егоистични тирани, начело на неморална експлоатационна система, която е срам за Англия.
В края на 80-те години на 18 век Уилбърфорс става водещ глас в акция за унищожаване на търговията с плебеи. Някои аболиционисти са подготвени да стигнат още по-далеч, изисквайки освен края на търговията сред Африка и Карибите, само че и самия завършек на робството. Така че, макар че става един от най-богатите плантатори на своето потомство, втората половина от живота на Тейлър ще бъде толкоз изпълнена с неустановеност, колкото първата.
***
Днес Тейлър е малко или доста чужд. Когато въобще си спомнят робството, белите британци са склонни да се радват на героите на премахването му, като Уилбърфорс. В Ямайка точно героите на съпротивата против робството и колониализма са лицата на банкнотите.
Тейлър е заровен в Ямайка, на мястото на едно от старите си захарни имения, което в миналото е било заобиколено от неговите доходоносни тръстикови полета и в полезрението на корабите, които са ги свързвали с по-широката Британска империя. Но плантацията е изчезнала и в миналото огромната му гробница лежи порутена, необозначена на картите и туристическите пътеводители.
